Седя на бюрото си, чувствам се като надут балон и установявам, че всъщност съм се заклещила в стола си! Остават само 2 дни и излизам в отпуск по майчинство. Тогава ме обхваща паника. Работила съм на пълен работен ден в продължение на 15 години с може би само няколко дни болнични и очевидно четирите седмици отпуск всяка година. Но девет месеца без никаква работа... Какво, за Бога, ще правя?
Приятелите ми казват, че времето ще лети, но честно казано, остават ми още 2 седмици до раждането на бебето и къщата е безупречна. "Детската стая" е готова, а чантата ми е дори опакована и до входната врата! Да, от седмици правя списъци и ги отмятам, докато седя на бюрото си, така че съм супер организирана. Което, между другото, изобщо не е типично за мен.
Сигурно дори когато бебето пристигне, няма толкова много неща за вършене всеки ден. Добавила съм половин дузина сериали към списъка си за гледане в Netflix (защото си помислих, че може да не спя толкова много, колкото сега, и мога да кърмя и да гледам епизод на "Новобранец", за да не заспя).
Добавила съм любимите си продукти в кошницата за онлайн пазаруване и да, имам шоколад колкото собственото си тегло! И така, какво да прави едно момиче с цялото това време, мама смята, че ще ми вземе книжки за оцветяване, леля ми казва, че трябва да се науча да плета! Наистина, аз съм на 31, а не на 81.
Осъзнавам, че съм бременна (няма как да го сбъркате, огромна съм!), но колко трудно може да е това, нали бебетата спят през повечето време, нали?